Хелоуински злополуки: Бонбоните, които отровиха цял град
Сладките са синоним на Хелоуин, както и страховитият костюм или злокобната тиква. Но на 31 октомври 1858 година това нормално безобидно лакомство убива няколко деца, предизвиквайки суматоха в Брадфорд и бързо възходящ брой на жертвите. Ето по какъв начин едно комплициране в аптека, подбудено от опит да се спестят няколко стотинки от захар, раздрусва викторианска Англия и трансформира законите на Обединеното кралство.
Собственикът на пазарната сергия, прочут на мнозина като Хъмбъг Били, освен е продал пет кг ментови таблетки за смучене на жителите на Брадфорд този ден, само че и ги е получил на по-ниска цена.
Когато взел бонбоните от търговеца на едро, забелязал, че са по-тъмни от нормално, по тази причина се договорил със сладкаря Джоузеф Нийл и икономисал половин пени на паунд.
Това, че Хардакр не се усъмнил в качеството, му коствало скъпо - до настъпването на нощта на идващия ден няколко от клиентите му били мъртви.
Първоначално лекарят, който преглежда деветгодишния Илайджа Райт в ранните часове на Хелоуин 1858 година, счита, че момчето е умряло от холера.
Хирургът Джон Робъртс счита, че признаците - повръщане и спазми - подхождат на заболяването, която е била необятно публикувана в Англия.
Час по-късно бащата на Джоузеф Скот напуснал дома им на Рейлроуд Стрийт, с цел да извика доктор за 14-годишния си наследник, който ненадейно се разболял тежко. Когато се върнал, към този момент било прекомерно късно.
По-късно се оказало, че и двамата са купили бонбони от Хъмбъг Били предния ден - само че връзката към момента не била осъществена.
Д-р Джон Хенри Бел заподозрял бонбоните, когато дошъл на улица " Джоует " към 15:00 часа.
Петгодишният Орландо Бърран и тригодишният му брат Джон Хенри лежали мъртви пред него; татко им се бил разболял тази заран, а други двама в къщата също били заболели. Всички те били яли бонбони, по тази причина лекарят изпратил няколко от тях на аптекаря Феликс Марш Риммингтън, с цел да бъдат изследвани.
С напредването на деня от цялата област почнали да идват известия, че хората са заболели и умират. След като научила за бонбоните от Бърънс, полицията отишла в дома на Хардакр и научила, че той освен е болен на легло от яденето на инфектираните си произведения, само че и че е продал към 1000 бонбона предходния ден.
" Полицията беше ужасена да открие, че в послание има [толкова много] бонбони ", споделя доктор Лорън Паджет, помощник-куратор на сбирките в Окръжните музеи и галерии в Брадфорд.
" В този миг към този момент беше настъпила късната неделна вечер, тъй че те излязоха по улиците, звъняха със звънци, с цел да привлекат вниманието на хората, и ревяха предупредително, обикаляха от механа на механа и споделяха на хората " не яжте бонбони, те са отрова ".
Бързо са отпечатани предупредителни надписи, които са разлепени на публични места.
Списъкът на умрелите или рисково болните е оповестен в Bradford Observer и до 4 ноември броят на жертвите доближава 18, като най-младият е едвам на 17 месеца. Вестникът разказва възходящия лист на жертвите като " най-страшното злополучие, което може би в миналото е сполетявало региона...[разпространява] страдалчество, печал и тъга ".
Детективите бързо откриват по какъв начин са били подправени бонбоните.
Те са наблюдавали следите от Хардакр до Нийл, който е считал, че е заменил част от скъпата захар в бонбоните с гипс от Париж. През XIX в. е било нормална процедура да се употребява прахът - постоянно прочут като " дафт " - вместо скъпи съставки и е можело да се купи на ниска цена от аптеките.
Това, което Нийл не е знаел, е, че в деня, в който е изпратил сътрудника си да събере " дафт ", аптекарят Чарлз Ходжсън е бил болен и просто е споделил на необучения си чирак Уилям Годард къде да го откри. За злощастие в стаята имало две немаркирани бъчви с бял прахуляк - едната съдържала безобидния дафт, а другата - отровния арсеник.
" Годард отишъл до варела, за който предполагал, че съдържа парижки гипс, и събрал 12 фунта от него, дал го на младото момче, което го занесло назад в сладкарницата, където различен чиновник почнал да прави таблетките за смучене и го смесил ", споделя доктор Паджет.
The Halloween peppermints that poisoned Bradford. How on on 31 October 1858, this normally harmless treat killed several children, causing panic across Bradford and a rapidly rising death toll.
— HistoryandHeritageYorkshire (@GenealogyBeech)
" Самият той се почувствал доста зле от излагането на арсена, само че вместо да се задейства, траял да ги прави. "
Катастрофалната поредност от събития траяла, когато Хъмбъг Били взел поръчката си и просто договорил отстъпка от цената на странните на тип бонбони, преди да ги продава на сергията си на Зеления пазар, който по-късно се трансформирал в пазар Роусън.
Когато химикът Риммингтън ги проучва, той споделя на следствието, че е разкрил " арсен в огромно обилие - в задоволително количество, с цел да унищожи живота ".
Само в една от таблетките за смучене той разкрил 16 грама арсен - четири пъти повече от количеството, считано за отровна доза, и задоволително, с цел да убие някого няколко пъти.
" Това е феноменално количество арсен ", споделя историкът на сладкишите и сладкарските произведения Алекс Хътчинсън.
" На нас, потребителите от XXI век, ни се коства безумно, че тази изумително отровна движимост, която е без аромат, без усет, която може да се съхранява в немаркиран варел до нещо друго, което не е етикетирано, може просто да се подава на всеки. "
" Разтърсващо за всички "
Отравянията провокират публичен отзив и вестниците в цялата страна в детайли отразяват случая. Художникът Джон Лийч може би стана толкоз прочут с рисунката си в списание Punch на скелет, който блъска захар в сладкарница, колкото и с илюстрацията на първото издание на " Коледна ария " на Чарлз Дикенс.
Страданието обаче се усеща най-силно в Брадфорд - през днешния ден град, само че тогава градче с 50 000 души - където " за къс интервал от време като че ли ни беше поразила ужасна чума ", написа Bradford Observer.
По публични данни 20 души - доста от които деца - са умряли, а други 200 души са били тежко заболели, само че доктор Паджет подозира, че броят им евентуално е бил доста по-голям, защото бонбони са били открити и в Лийдс и чак в Болтън.
" Това беше много трудно за всички ", споделя тя. " Брадфорд е доста обединен, тъй че когато нещо се случи в общността, всички са наранени от него, както се случи и в този случай. Вероятно хората са познавали някого, който е бил обиден. "
Според Кралското фармацевтично сдружение отравянията в Брадфорд в последна сметка акцентират значимостта на обезпечаването на сигурността на медикаментите и потребителските артикули.
Това спомага за приемането на Закона за фармацията от 1868 година, който освен лимитира продажбата на токсини и рискови медикаменти до квалифицирани фармацевти и дрогеристи, само че и основава регулаторна рамка за продажбата на токсини, която и до през днешния ден изисква медикаментите да бъдат уместно етикетирани.
Ако тя е била в действие десетилетие по-рано, може би е щяла да попречи на Годард както да избере неверната цев, по този начин и да продаде праха. Но това не би решило по-широкия проблем с фалшифицираните храни - промишлеността се нуждаела от контролиране и промяна, споделя госпожа Хътчинсън.
" До 1820 година множеството от нас са живели в села или дребни градове, където са познавали хората, които са ни осигурявали храната. Но по време на индустриалната гражданска война производителите стартират да създават артикули в огромни количества и да прибавят субстанции за разреждане на храната, с цел да запазят периода ѝ на валидност, да я създадат да наподобява по-хубава или да я създадат по-евтина. И това беше казусът в Брадфорд. "
В последна сметка през 1875 година е признат закон, който предотвратява нерегламентираното подправяне, под формата на Закон за продажбата на храни и опиати (The Sale of Food and Drugs Act). Но на предизвестията е можело да се обърне внимание доста по-рано, споделя госпожа Хътчинсън. През 1820 година химикът Фридрих Акум написа в книгата си " Смърт в гърнето ", че нормални храни като мляко, брашно, бира и сладкиши са били постоянно фалшифицирани.
" Книгата на Акум е голям бестселър - той предизвестява потребителите да се пазят и те стартират да се досещат, че в храната има имитации ", споделя тя. " Но просто нямаше законодателство, което да отбрани хората, и мисля, че Брадфорд беше последната капка ".
Въпреки че са въведени закони, които да предотвратят повтаряне на покруса като тази в Брадфорд, може би е шокиращо да научим, че никой не е бил измамен под наказателна отговорност.
Хъмбъг Били в никакъв случай не е бил задържан, само че е останал неподвижен от последствията от потреблението на инфектираните бонбони. Нийл, Годард и Ходжсън са задържани за непредумишлено ликвидиране, а следствието стига до заключението, че последният е отговорен, въпреки да признава, че " арсенът е бил продаден инцидентно и разбъркан с догатката, че е малоумен ".
Асизисът в Йорк не стига до същата присъда и в последна сметка и тримата са оправдани през декември 1858 година Голямото жури отхвърлило обвиняванията против Нийл и Годард, а съгласно " Брадфорд Обзървър " самият арбитър прекратил правосъдното гонене против Ходжсън.
" Не можеше да се чака никакъв различен резултат " - се казва в правосъдния протокол. " Единственото в действителност незаконно нещо в цялата обстановка било това, което законът не можел да засегне - практиката на подправяне и снабдяването с " дафт " за тази цел. Ако бедствието даде този урок, то няма да е било неефикасно. "
В последна сметка веригата от събития, довела до отравянията в Брадфорд, е " чиста непросветеност ", прибавя госпожа Хътчинсън. " Но като история за Хелоуин тя е много ужасна. "
Собственикът на пазарната сергия, прочут на мнозина като Хъмбъг Били, освен е продал пет кг ментови таблетки за смучене на жителите на Брадфорд този ден, само че и ги е получил на по-ниска цена.
Когато взел бонбоните от търговеца на едро, забелязал, че са по-тъмни от нормално, по тази причина се договорил със сладкаря Джоузеф Нийл и икономисал половин пени на паунд.
Това, че Хардакр не се усъмнил в качеството, му коствало скъпо - до настъпването на нощта на идващия ден няколко от клиентите му били мъртви.
Първоначално лекарят, който преглежда деветгодишния Илайджа Райт в ранните часове на Хелоуин 1858 година, счита, че момчето е умряло от холера.
Хирургът Джон Робъртс счита, че признаците - повръщане и спазми - подхождат на заболяването, която е била необятно публикувана в Англия.
Час по-късно бащата на Джоузеф Скот напуснал дома им на Рейлроуд Стрийт, с цел да извика доктор за 14-годишния си наследник, който ненадейно се разболял тежко. Когато се върнал, към този момент било прекомерно късно.
По-късно се оказало, че и двамата са купили бонбони от Хъмбъг Били предния ден - само че връзката към момента не била осъществена.
Д-р Джон Хенри Бел заподозрял бонбоните, когато дошъл на улица " Джоует " към 15:00 часа.
Петгодишният Орландо Бърран и тригодишният му брат Джон Хенри лежали мъртви пред него; татко им се бил разболял тази заран, а други двама в къщата също били заболели. Всички те били яли бонбони, по тази причина лекарят изпратил няколко от тях на аптекаря Феликс Марш Риммингтън, с цел да бъдат изследвани.
С напредването на деня от цялата област почнали да идват известия, че хората са заболели и умират. След като научила за бонбоните от Бърънс, полицията отишла в дома на Хардакр и научила, че той освен е болен на легло от яденето на инфектираните си произведения, само че и че е продал към 1000 бонбона предходния ден.
" Полицията беше ужасена да открие, че в послание има [толкова много] бонбони ", споделя доктор Лорън Паджет, помощник-куратор на сбирките в Окръжните музеи и галерии в Брадфорд.
" В този миг към този момент беше настъпила късната неделна вечер, тъй че те излязоха по улиците, звъняха със звънци, с цел да привлекат вниманието на хората, и ревяха предупредително, обикаляха от механа на механа и споделяха на хората " не яжте бонбони, те са отрова ".
Бързо са отпечатани предупредителни надписи, които са разлепени на публични места.
Списъкът на умрелите или рисково болните е оповестен в Bradford Observer и до 4 ноември броят на жертвите доближава 18, като най-младият е едвам на 17 месеца. Вестникът разказва възходящия лист на жертвите като " най-страшното злополучие, което може би в миналото е сполетявало региона...[разпространява] страдалчество, печал и тъга ".
Детективите бързо откриват по какъв начин са били подправени бонбоните.
Те са наблюдавали следите от Хардакр до Нийл, който е считал, че е заменил част от скъпата захар в бонбоните с гипс от Париж. През XIX в. е било нормална процедура да се употребява прахът - постоянно прочут като " дафт " - вместо скъпи съставки и е можело да се купи на ниска цена от аптеките.
Това, което Нийл не е знаел, е, че в деня, в който е изпратил сътрудника си да събере " дафт ", аптекарят Чарлз Ходжсън е бил болен и просто е споделил на необучения си чирак Уилям Годард къде да го откри. За злощастие в стаята имало две немаркирани бъчви с бял прахуляк - едната съдържала безобидния дафт, а другата - отровния арсеник.
" Годард отишъл до варела, за който предполагал, че съдържа парижки гипс, и събрал 12 фунта от него, дал го на младото момче, което го занесло назад в сладкарницата, където различен чиновник почнал да прави таблетките за смучене и го смесил ", споделя доктор Паджет.
The Halloween peppermints that poisoned Bradford. How on on 31 October 1858, this normally harmless treat killed several children, causing panic across Bradford and a rapidly rising death toll.
— HistoryandHeritageYorkshire (@GenealogyBeech)
" Самият той се почувствал доста зле от излагането на арсена, само че вместо да се задейства, траял да ги прави. "
Катастрофалната поредност от събития траяла, когато Хъмбъг Били взел поръчката си и просто договорил отстъпка от цената на странните на тип бонбони, преди да ги продава на сергията си на Зеления пазар, който по-късно се трансформирал в пазар Роусън.
Когато химикът Риммингтън ги проучва, той споделя на следствието, че е разкрил " арсен в огромно обилие - в задоволително количество, с цел да унищожи живота ".
Само в една от таблетките за смучене той разкрил 16 грама арсен - четири пъти повече от количеството, считано за отровна доза, и задоволително, с цел да убие някого няколко пъти.
" Това е феноменално количество арсен ", споделя историкът на сладкишите и сладкарските произведения Алекс Хътчинсън.
" На нас, потребителите от XXI век, ни се коства безумно, че тази изумително отровна движимост, която е без аромат, без усет, която може да се съхранява в немаркиран варел до нещо друго, което не е етикетирано, може просто да се подава на всеки. "
" Разтърсващо за всички "
Отравянията провокират публичен отзив и вестниците в цялата страна в детайли отразяват случая. Художникът Джон Лийч може би стана толкоз прочут с рисунката си в списание Punch на скелет, който блъска захар в сладкарница, колкото и с илюстрацията на първото издание на " Коледна ария " на Чарлз Дикенс.
Страданието обаче се усеща най-силно в Брадфорд - през днешния ден град, само че тогава градче с 50 000 души - където " за къс интервал от време като че ли ни беше поразила ужасна чума ", написа Bradford Observer.
По публични данни 20 души - доста от които деца - са умряли, а други 200 души са били тежко заболели, само че доктор Паджет подозира, че броят им евентуално е бил доста по-голям, защото бонбони са били открити и в Лийдс и чак в Болтън.
" Това беше много трудно за всички ", споделя тя. " Брадфорд е доста обединен, тъй че когато нещо се случи в общността, всички са наранени от него, както се случи и в този случай. Вероятно хората са познавали някого, който е бил обиден. "
Според Кралското фармацевтично сдружение отравянията в Брадфорд в последна сметка акцентират значимостта на обезпечаването на сигурността на медикаментите и потребителските артикули.
Това спомага за приемането на Закона за фармацията от 1868 година, който освен лимитира продажбата на токсини и рискови медикаменти до квалифицирани фармацевти и дрогеристи, само че и основава регулаторна рамка за продажбата на токсини, която и до през днешния ден изисква медикаментите да бъдат уместно етикетирани.
Ако тя е била в действие десетилетие по-рано, може би е щяла да попречи на Годард както да избере неверната цев, по този начин и да продаде праха. Но това не би решило по-широкия проблем с фалшифицираните храни - промишлеността се нуждаела от контролиране и промяна, споделя госпожа Хътчинсън.
" До 1820 година множеството от нас са живели в села или дребни градове, където са познавали хората, които са ни осигурявали храната. Но по време на индустриалната гражданска война производителите стартират да създават артикули в огромни количества и да прибавят субстанции за разреждане на храната, с цел да запазят периода ѝ на валидност, да я създадат да наподобява по-хубава или да я създадат по-евтина. И това беше казусът в Брадфорд. "
В последна сметка през 1875 година е признат закон, който предотвратява нерегламентираното подправяне, под формата на Закон за продажбата на храни и опиати (The Sale of Food and Drugs Act). Но на предизвестията е можело да се обърне внимание доста по-рано, споделя госпожа Хътчинсън. През 1820 година химикът Фридрих Акум написа в книгата си " Смърт в гърнето ", че нормални храни като мляко, брашно, бира и сладкиши са били постоянно фалшифицирани.
" Книгата на Акум е голям бестселър - той предизвестява потребителите да се пазят и те стартират да се досещат, че в храната има имитации ", споделя тя. " Но просто нямаше законодателство, което да отбрани хората, и мисля, че Брадфорд беше последната капка ".
Въпреки че са въведени закони, които да предотвратят повтаряне на покруса като тази в Брадфорд, може би е шокиращо да научим, че никой не е бил измамен под наказателна отговорност.
Хъмбъг Били в никакъв случай не е бил задържан, само че е останал неподвижен от последствията от потреблението на инфектираните бонбони. Нийл, Годард и Ходжсън са задържани за непредумишлено ликвидиране, а следствието стига до заключението, че последният е отговорен, въпреки да признава, че " арсенът е бил продаден инцидентно и разбъркан с догатката, че е малоумен ".
Асизисът в Йорк не стига до същата присъда и в последна сметка и тримата са оправдани през декември 1858 година Голямото жури отхвърлило обвиняванията против Нийл и Годард, а съгласно " Брадфорд Обзървър " самият арбитър прекратил правосъдното гонене против Ходжсън.
" Не можеше да се чака никакъв различен резултат " - се казва в правосъдния протокол. " Единственото в действителност незаконно нещо в цялата обстановка било това, което законът не можел да засегне - практиката на подправяне и снабдяването с " дафт " за тази цел. Ако бедствието даде този урок, то няма да е било неефикасно. "
В последна сметка веригата от събития, довела до отравянията в Брадфорд, е " чиста непросветеност ", прибавя госпожа Хътчинсън. " Но като история за Хелоуин тя е много ужасна. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ